About Us

Съгласно Кодекса на труда (чл.222, ал.3) при достигане на пенсионна възраст от работника/служителя, работодателят е задължен да изплати обезщетение, в размер на 2 или 6 брутни работни заплати, в зависимост от  трудовия стаж на работника/служителя при дадения работодател, към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение.

Съгласно МСС 19 – „Доходи на наетите лица“, следва да бъде направена оценка с цел да се определи настоящата стойност на тези дългосрочни задължения, като същите се признаят за разход и се отразят в Баланса при изготвяне на ГФО като дългосрочно задължение към персонала.

Оценяването на тези задължения налага използване на актюерски метод на прогнозните кредитни единици, като се вземат в предвид редица икономически и демографски допускания като очакван ръст на заплатите, средногодишното текучество на персонала, промяна в лихвените проценти. Промените в актюерските допускания водят до отчитане на т.нар. актюерски печалби и загуби (или преоценки на пенсионното задължение). При изготвянето на ГФО по МСФО следва да се има предвид изискването за незабавно признаване на актюерските печалби и загуби за периода, за който се отнасят.

Оценката на дългосрочните задължения към персонала представлява изготвяне на актюерски доклад, който има за цел да определи размера на резервите, които работодателят следва да образува за покриване на поетите задължения към персонала.

Докладът се изготвя в писмена форма и се парафира от изготвилия го отговорен актюер.

За повече информация изпратете запитване от тук или използвайте секция контакти.